ОТХО̀ЖДАМ СИ, -аш си, несв.; отхо̀дя си, -иш си, мин. св. -их си, св., непрех. Разг. Ходя до насита, докато ми се иска. Не можай да си отходя, / не можай да си относя / на бели ризи платнени / със копринени ръкави. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 74. Тая зима си отходих по седенки.